|
Personal background |
Създадени под земната повърхноÑÑ‚, пропити Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¾ чудноватоÑÑ‚, полуÑкъпоценните камъни отдавна Ñа почитани в различни култури и епохи. Ðевъзможно е да Ñе отрече очарованието на от редки камъни, оÑобено Ñлед като те Ñа издълбани и оформени до брилÑнтно ÑъвършенÑтво, които може да бъдат открити в Ñайта ZenLife!
ИÑториÑта на благоговението, което те вдъхновÑват, е почти толкова завладÑващо, колкото и Ñамите еÑтеÑтвени камъни. Още преди запиÑаната иÑториÑ, нÑкои камъни и минерали Ñа имали мÑÑто за разграничение. СмÑта Ñе, че нÑкои Ñа били пропити Ñ Ð¼ÐµÑ‚Ð°Ñ„Ð¸Ð·Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸ Ñили, докато други проклинали вÑеки, който ги притежавал. Ð’Ñички обаче Ñе ÑмÑтат за обекти както на краÑотата, така и на почитането.
Задълбайте Ñе в завладÑващата иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° нÑкои от най-завладÑващите природни чудеÑа в Ñвета.
Диамантите наиÑтина Ñа доÑтигнали легендарни виÑоти в царÑтвото на Ñкъпоценни камъни. От зашеметÑващи бели диаманти, до Ñкъпоценни и редки цветни камъни във вÑеки оттенък от розови, до Ñини, до зелени и вÑеки цвÑÑ‚ между Ñ‚ÑÑ…, Ñ‚Ñхната краÑота и Ñ€ÑдкоÑÑ‚ наиÑтина ги разделÑÑ‚. ÐÑкои от най-важните и извеÑтни камъни в Ñвета Ñа: диаманта „Ðадеждаâ€, „Кох-и-Ðурâ€, „Кулинан диамант†и „Регент Даймъндâ€.
Древната римÑка литература опиÑва Ñтрелите на Купидон, богът на любовта, като диамантени - подходÑщо начало, като Ñе има предвид, че Ñега те Ñа най-популÑрниÑÑ‚ камък за годежни пръÑтени и Ñватбени ленти. И вÑе пак, тези камъни Ñа Ñвързани Ñ ÑƒÑ…Ð°Ð¶Ð²Ð°Ð½Ðµ Ñамо за кратка чаÑÑ‚ от Ñ‚Ñхната богата иÑториÑ.
Ðай-ранниÑÑ‚ извеÑтен добив на диаманти датира от около 800 г. пр. Хр. Ð’ ИндиÑ, който е оÑновниÑÑ‚ източник на камъка в продължение на почти две хилÑдолетиÑ.
Първоначално Ñъбрани от реките и потоците на Ñтраната, те били изключително ограничени по количеÑтво в ранните векове на търговиÑта Ñ Ð´Ð¸Ð°Ð¼Ð°Ð½Ñ‚Ð¸ и по този начин били лимитирани Ñамо до най-богатите клаÑове в Ñтраната.
Ðо, Ñ Ñ‚ÐµÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ðµ на времето миннодобивните практики Ñтанали много по-Ñложни и Ñ Ð¾Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñнето на търговÑките пътища към Запада диамантената Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе разпроÑтранила от индийÑките елити до европейÑките кралÑки дворове.
През 14-те години те били модниÑÑ‚ камък за управлÑÐ²Ð°Ñ‰Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ñ‚ на Европа. ИндийÑкиÑÑ‚ град Голконда Ñе превръща в център на Ñветовната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ минерали. Много от най-великолепните диаманти в Ñвета Ñа разположени в Голконда, включително Кох-и-Ðоор, или „Планина на Ñветлината“, коÑто Ñега е чаÑÑ‚ от британÑките КралÑки бижута. Името Голконда бързо Ñтава Ñиноним на богатÑтво.
Може би по-интригуващо от гемологична гледна точка е, че много от тези камъни, образувани в района на Голконда, обикновено Ñа диаманти тип „Ила“ - най-чиÑтиÑÑ‚ от вÑички без Ñледи от азот или бор. Само 2% от вÑички добити диаманти притежават този Ñ€Ñдък атрибут. Ð’ ÐºÐ¾Ð¼Ð±Ð¸Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ñ Ð»ÐµÐ³ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ€Ð½Ð°Ñ‚Ð° иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑÐ°Ð¼Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ³Ð¸Ð¾Ð½ Голконда, тези камъни, които Ñе хвалÑÑ‚ Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° обозначение, вÑе още Ñе Ñчитат за крем-де-ла-крем на Ð´Ð¸Ð°Ð¼Ð°Ð½Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚.
До 18-ти век рудниците в Ð˜Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð±Ð¸Ð»Ð¸ почти изчерпани, а нови мини били открити първо в БразилиÑ, а по-къÑно в Южна Ðфрика. Пазарът на тези камъни, какъвто го познаваме днеÑ, започва, вероÑтно, през 1888 г., когато предприемачът СеÑил Ð Ð¾ÑƒÐ´Ñ Ñъздава извеÑтната ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð° добива им „Де БиърÑ“.
Само дванадеÑет години по-къÑно Ñе изчиÑлÑва, че контролира около 90% от необработените екземплÑри в Ñвета чрез Ñвоите мини в Южна Ðфрика. Широко уÑпешната рекламна ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° компаниÑта, в коÑто Ñе твърди, че „Диамантът е завинаги“, затвърждава мÑÑтото му като камък за избор за ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð³Ð¾Ð´ÐµÐ¶ÐµÐ½ пръÑтен.
Изумруд.
Както по-Ð³Ð¾Ñ€Ð½Ð¸Ñ ÐºÑ€Ð¸Ñтал, Ñмарагдът Ñе Ñвързва Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñтвено значение от древноÑтта.
И вÑе пак, никой друг камък не има толкова легендарен поддръжник като Клеопатра. Първите извеÑтни изумрудени мини в Египет датират от 330 г. пр. Хр., а Клеопатра е извеÑтна Ñ Ð¾Ñобената Ñи ÑтраÑÑ‚ към камъка, украÑÑвайки и Ñебе Ñи, и ÑÐ²Ð¾Ñ Ð´Ð²Ð¾Ñ€ÐµÑ† Ñ Ð±Ð»ÐµÑÑ‚Ñщите зелени Ñкъпоценни камъни.
По това време изумрудите Ñа били най-ценните камъни, познати в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ€Ð¸Ð¼Ñки и птолемеев ÑвÑÑ‚, правейки маниÑта на Клеопатра ранен урок при кралÑките хора, използвайки лукÑа, за да демонÑтрират Ñила.
И до Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‚ÐµÐ·Ð¸ криÑтали оÑтават Ñимвол на влаÑтта. Според легендата, това е един от четирите камъка, божеÑтвено дарени на цар Соломон, който му е дал абÑолютна влаÑÑ‚ над цÑлото творение.
ÐриÑтотел пише, че Ñмарагдът ще защити ÑÐ²Ð¾Ñ Ð½Ð¾Ñител от болеÑÑ‚ - оÑобено епилепÑÐ¸Ñ Ð¸ лошо зрение. Така Ñе казва, че древниÑÑ‚ римÑки император Ðерон е наблюдавал Ñкандалните гладиаторÑки игри чрез ранен чифт очила, изработени от плоÑки изумрудени криÑтали.
Ðа океан разÑтоÑние, те Ñъщо бÑха виÑоко ценени от инките и ацтеките, когато за първи път били открити в КолумбиÑ. Ð’ продължение на векове ÐšÐ¾Ð»ÑƒÐ¼Ð±Ð¸Ñ Ðµ най-доброто мÑÑто за извличане на най-виÑококачеÑтвените изумруди в Ñвета. Тези зелени Ñкъпоценни камъни Ñа отделени от Ñ‚ÑÑ… от вÑÑкакъв друг произход, благодарение на неÑравним, блеÑÑ‚Ñщ зелен цвÑÑ‚, който е Ñвободен от Ñинкав оттенък.
Докато турмалинът може да бъде намерен във вÑеки цвÑÑ‚ на дъгата, опалът е единÑтвеното познато бижу, което може да Ñъдържа вÑички цветове на дъгата в един камък. ÐвÑтралийÑките аборигени наричали опала „Дъгова змиÑ“ и вÑрвали, че те Ñа Ñе образували, когато вÑички цветове на дъгата Ñе Ñливали като едно цÑло. Благодарение на техните калейдоÑкопични цветове и неÑравним блÑÑък, те Ñа Ñравнени Ñ Ñ„Ð¾Ð¹ÐµÑ€Ð²ÐµÑ€ÐºÐ¸, вулкани и дори галактики.
ПървиÑÑ‚ извеÑтен опалов артефакт датира от Ð•Ñ‚Ð¸Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 4000 г. пр. Хр., Въпреки че неговото модерно наименование произлиза от Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ð¾Ð¿Ð°Ð»Ð¸Ð¾Ñ Ð¸ латинÑки опал, като и двете означават „промÑна на цвета“ в цÑла Европа.
Легендите разказват, че Марк Ðнтоний е предложил да продаде една трета от царÑтвото Ñи за един опал, който пожелал като подарък за Клеопатра. Ðаполеон е извеÑтен Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð°, че направил дар на ÑвоÑта императорка Жозефин великолепен червен опал, умеÑтно наречен "ИзгарÑнето на ТроÑ", докато британÑката кралица Ð’Ð¸ÐºÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ð¸ ноÑела по време на дългогодишното Ñи управление.
Въпреки че блеÑÑ‚Ñщата игра на цвÑÑ‚ на опала е най-извеÑтна, не вÑеки показва дъга от нюанÑи. МекÑиканÑкиÑÑ‚ пожарен вариант, например, е зашеметÑващ преливащ камък, който показва маÑив от портокали, червени и жълти цветове в един наиÑтина „огнен†диÑплей. Изкопан от мините в Керетаро, МекÑико, пожарниÑÑ‚ опал бил виÑоко ценен от маите и ацтеките по време на предколумбовата епоха, които го включили в Ñвоите най-ценни творби и фигурки. |
Your feedback on this profile |
Recommend this profile for User of the Day: |
I like this profile |
Alert administrators to an offensive profile: |
I do not like this profile |
|
Account data |
View |
Team |
None |
|